Блестящата комедия “Съвсем Нов завет”, новият филм на Гаспар Ноев “Любов” и “Чудният Бокачо” на братя Тавиани – днес на Киномания Пловдив
Можете да гледате номинирания за най-добра комедия на Европейските филмови награди – феноменалния хит на Жако ван Дормел (Осмият ден, Господин Никой) – “Съвсем Нов завет” от 18:30 часа днес в зала 1. Бог съществува. Той живее в Брюксел. Тези две изречения задават тона на най-новия филм на Жако ван Дормел. Това не е всичко, разбира се. Бог живее в апартамент без вход или изход и прекарва повечето си време в огромен офис, където контролира света с помощта на компютър, който изглежда така, сякаш все още работи с Windows 98. Живее със съпругата си и дъщеря си и се държи ужасно и с двете. Синът му, за когото може би сте чували, е избягал отдавна през пералнята. В крайна сметка на дъщеря му Еа ? писва от глупостите му. Насърчавана от брат си, тя решава да напусне гнездото, да си намери свои апостоли и да напише свой съвсем нов завет…
Отново в зала 1 от 20:45 часа можете да видите новия филм на скандалния режисьор Гаспар Ное “Любов”. Ное започва филма си с интимна сцена между американския студент по кино Мърфи и неустоимата художничка Електра. Рязък монтаж ни пренася две години по-късно, когато Мърфи се събужда до различна жена – Оми. Тя е майката на детето му, а Електра явно вече е далечен спомен. Но когато се обажда майката на Електра, която издирва дъщеря си, Мърфи започва да си представя какво би се случило иначе. Любов няма да е филм на Ное, ако в него няма шокиращи моменти, но освен тях режисьорът предлага и задълбочено изследване на природата на любовта и нейното физическо изразяване.
В зала 2 прожекцията е от 18:00 часа, когато можете да гледате “Чудният Бокачо”. Духът на желанието, насладата и красота на младостта витае в кинотворбата на братя Тавиани. В техния сияен филм, уловил колорита и замайващата природна красота на средновековната италианска природа, десет млади флорентинци се укриват от чумната епидемия в провинциална вила. За да убият времето, те си разказват истории, „вибриращи от еротична страст, възпламенена от присъствието на смъртта” според Ричард Броди от сп. „New Yorker”.